5 jun 2012, 11:28

Раздвоен 

  Poesía » Otra
961 0 1

Лежа сърдито до леглото
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.

 

Крещя безмълвно в тъмнината,
останах вече аз без глас.
Сумракът в мен се разпростира,
щом те няма, погивам аз.

 

За приятел мислиш ме.
Какъв приятел ще съм аз?
Щом любовта тъй гори ме
и сърцето иска те безкрай.

 

Притъпена болка в главата ми кънти.
Не мисли, а действай, щом искаш да я върнеш ти.

© Фаик Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??