5.06.2012 г., 11:28 ч.

Раздвоен 

  Поезия » Друга
962 0 1

Лежа сърдито до леглото
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.

 

Крещя безмълвно в тъмнината,
останах вече аз без глас.
Сумракът в мен се разпростира,
щом те няма, погивам аз.

 

За приятел мислиш ме.
Какъв приятел ще съм аз?
Щом любовта тъй гори ме
и сърцето иска те безкрай.

 

Притъпена болка в главата ми кънти.
Не мисли, а действай, щом искаш да я върнеш ти.

© Фаик Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??