Раздвоен
1.3K
0
1
Лежа сърдито до леглото
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.
Крещя безмълвно в тъмнината,
останах вече аз без глас.
Сумракът в мен се разпростира,
щом те няма, погивам аз.
За приятел мислиш ме.
Какъв приятел ще съм аз?
Щом любовта тъй гори ме
и сърцето иска те безкрай.
Притъпена болка в главата ми кънти.
Не мисли, а действай, щом искаш да я върнеш ти.
© Фаик All rights reserved.
