Раздвоена...

И ето - сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена - невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи - две звездни езера
и устни - лунна светлина.
Ти мила си и нежна, чиста красота,
уханието свежо владее те в нощта.
Жевееш без дихание, целуваш без желание,
но нима не искаш да отпиеш от копнежа на смъртта.
Аз имам господар и той е звяр.
Сърцето му гори в огъня на черния стражар.
Той не може да обича, да се смее
и живее там, дето твоят свят вилнее.
Аз подвластна съм на тази дяволска магия
и моята душа обвита е във въглена стихия.
Опасна, страстна, властна - това е мойта орисия.
Робиня в черно аз да бъда
и от кошмара на смъртта да не се събудя.
Сестрице моя в нощта, ела,
прегърни ме и стопли с нежна вяра моята изгубена мечта.
Защо не мога аз да бъда с теб приятелка добра
и всеки път, когато спусне се отново мракът,
да се сливаме в една вълшебна ангелска душа,
а не както досега; разделени от мига,
в който ставаме една жена...