И ето - сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена - невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи - две звездни езера
и устни - лунна светлина.
Ти мила си и нежна, чиста красота,
уханието свежо владее те в нощта.
Жевееш без дихание, целуваш без желание,
но нима не искаш да отпиеш от копнежа на смъртта.
Аз имам господар и той е звяр.
Сърцето му гори в огъня на черния стражар. ...