19 oct 2006, 22:18

РАЗДВОЕНИЕ

  Poesía
1.4K 0 10


тополите и птиците мълчат
а аз крещя без ехо
и гледам литват птиците
и чувам своя глас
как плаче
и гледам себе си обрасъл
със клони и листа
и горе, от короната
се виждам как съм дребен, долу
до моя ствол могъщ
крещящ към мен
и жалък

защо ли се завръщат птиците

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И трите стихотворения са невероятни! Ще се връщам да ги чета отново и отново. Поздравче!
  • Благодаря на всички за любезното четене. f-31(Креми), радвам се на въпросителните, подсилени с удивителен - това показва задълбочено четене, за което благодаря. ЧАР, и аз не знам, приеми го на доверие. bogpan, в момента на действието е така, а как ще е занапред - кой знае?
  • ... защото помнят хубавите мигове.
  • дали винаги се връщат?
  • Буди въпросът отговори! Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...