19 oct 2006, 22:18

РАЗДВОЕНИЕ

  Poesía
1.3K 0 10


тополите и птиците мълчат
а аз крещя без ехо
и гледам литват птиците
и чувам своя глас
как плаче
и гледам себе си обрасъл
със клони и листа
и горе, от короната
се виждам как съм дребен, долу
до моя ствол могъщ
крещящ към мен
и жалък

защо ли се завръщат птиците

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И трите стихотворения са невероятни! Ще се връщам да ги чета отново и отново. Поздравче!
  • Благодаря на всички за любезното четене. f-31(Креми), радвам се на въпросителните, подсилени с удивителен - това показва задълбочено четене, за което благодаря. ЧАР, и аз не знам, приеми го на доверие. bogpan, в момента на действието е така, а как ще е занапред - кой знае?
  • ... защото помнят хубавите мигове.
  • дали винаги се връщат?
  • Буди въпросът отговори! Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...