19 oct 2006, 22:18

РАЗДВОЕНИЕ

Poesía

1.4K 0 10

тополите и птиците мълчат
а аз крещя без ехо
и гледам литват птиците
и чувам своя глас
как плаче
и гледам себе си обрасъл
със клони и листа
и горе, от короната
се виждам как съм дребен, долу
до моя ствол могъщ
крещящ към мен
и жалък

защо ли се завръщат птиците

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Албиция (Йорданка Гецова)

И трите стихотворения са невероятни! Ще се връщам да ги чета отново и отново. Поздравче!

2006-10-24T22:31:58+03:00
Чинаров (Георги)

Благодаря на всички за любезното четене. f-31(Креми), радвам се на въпросителните, подсилени с удивителен - това показва задълбочено четене, за което благодаря. ЧАР, и аз не знам, приеми го на доверие. bogpan, в момента на действието е така, а как ще е занапред - кой знае?

2006-10-20T11:54:17+03:00
изречена (Мая Попова)

... защото помнят хубавите мигове.

2006-10-20T09:37:47+03:00
bogpan (Божидар Пангелов)

дали винаги се връщат?

2006-10-20T07:56:10+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Буди въпросът отговори! Поздрав!

2006-10-20T01:40:57+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0