4 abr 2007, 12:44

РАЗДВОЕНОСТ

  Poesía
1.4K 0 13
Ръцете ми не стигат да те спра,
когато си се влюбил в тъмнината.
А Господ ни заръча светлина
да има във душите - разпозната.


Словата ми не стигат да броят
чернилките по святото доверие.
Oт ревности и страх ли се поят
рушителните сили във съмнение!?


Поспри, да чуя бавният растеж
на новата любовна вдъхновеност.
Cлед бурята какво ще събереш,
останките от бясна раздвоеност!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно стихотворение!
    Ако след бурата се съберат останки,
    дано да стигнат за любовни гранки!
    Успех и късмет, Милена!
    Шестичка!
  • Като полъх от нова любовна раздвоеност!
  • "Cлед бурята какво ще събереш,
    останките от бясна раздвоеност!?"

    След бурята -възглавница от дъжд
    и мокри стъпки водят в две посоки...
    Нелепа самота и тежък въздух
    ще влязат през окото на прозореца...

    Пак аплодирам!
  • Боли те! Остави,нека отмине бурята.След нея идва тишината.
  • силно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...