4 abr 2007, 12:44

РАЗДВОЕНОСТ 

  Poesía
1105 0 13
Ръцете ми не стигат да те спра,
когато си се влюбил в тъмнината.
А Господ ни заръча светлина
да има във душите - разпозната.


Словата ми не стигат да броят
чернилките по святото доверие.
Oт ревности и страх ли се поят
рушителните сили във съмнение!?


Поспри, да чуя бавният растеж
на новата любовна вдъхновеност.
Cлед бурята какво ще събереш,
останките от бясна раздвоеност!?

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??