4 апр. 2007 г., 12:44

РАЗДВОЕНОСТ

1.4K 0 13
Ръцете ми не стигат да те спра,
когато си се влюбил в тъмнината.
А Господ ни заръча светлина
да има във душите - разпозната.


Словата ми не стигат да броят
чернилките по святото доверие.
Oт ревности и страх ли се поят
рушителните сили във съмнение!?


Поспри, да чуя бавният растеж
на новата любовна вдъхновеност.
Cлед бурята какво ще събереш,
останките от бясна раздвоеност!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно стихотворение!
    Ако след бурата се съберат останки,
    дано да стигнат за любовни гранки!
    Успех и късмет, Милена!
    Шестичка!
  • Като полъх от нова любовна раздвоеност!
  • "Cлед бурята какво ще събереш,
    останките от бясна раздвоеност!?"

    След бурята -възглавница от дъжд
    и мокри стъпки водят в две посоки...
    Нелепа самота и тежък въздух
    ще влязат през окото на прозореца...

    Пак аплодирам!
  • Боли те! Остави,нека отмине бурята.След нея идва тишината.
  • силно!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...