Apr 4, 2007, 12:44 PM

РАЗДВОЕНОСТ

  Poetry
1.4K 0 13
Ръцете ми не стигат да те спра,
когато си се влюбил в тъмнината.
А Господ ни заръча светлина
да има във душите - разпозната.


Словата ми не стигат да броят
чернилките по святото доверие.
Oт ревности и страх ли се поят
рушителните сили във съмнение!?


Поспри, да чуя бавният растеж
на новата любовна вдъхновеност.
Cлед бурята какво ще събереш,
останките от бясна раздвоеност!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно стихотворение!
    Ако след бурата се съберат останки,
    дано да стигнат за любовни гранки!
    Успех и късмет, Милена!
    Шестичка!
  • Като полъх от нова любовна раздвоеност!
  • "Cлед бурята какво ще събереш,
    останките от бясна раздвоеност!?"

    След бурята -възглавница от дъжд
    и мокри стъпки водят в две посоки...
    Нелепа самота и тежък въздух
    ще влязат през окото на прозореца...

    Пак аплодирам!
  • Боли те! Остави,нека отмине бурята.След нея идва тишината.
  • силно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...