Раздяла
По пътя дълъг тръгваш,
по незнайните пътеки.
Поглед назад неволен хвърляш
и продължаваш да събираш нужните предмети.
Тук оставяш хиляди усмивки -
частица важна от твоето сърце.
Сега очите не са бистри,
покриваш ги с ръце.
Нечути от никого въздишки,
нечути от никого тъги,
криеш в себе си мислите тежки,
а нещо отвътре призовава: "Спри!"
Тук остава всичко скъпо и познато -
дом, любов, опора.
Затъваш някак в плитко блато,
неусетно завладява те умора...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
