По пътя дълъг тръгваш,
по незнайните пътеки.
Поглед назад неволен хвърляш
и продължаваш да събираш нужните предмети.
Тук оставяш хиляди усмивки -
частица важна от твоето сърце.
Сега очите не са бистри,
покриваш ги с ръце.
Нечути от никого въздишки,
нечути от никого тъги,
криеш в себе си мислите тежки,
а нещо отвътре призовава: "Спри!" ...