По пътя дълъг тръгваш,

по незнайните пътеки.

Поглед назад неволен хвърляш

и продължаваш да събираш нужните предмети.

Тук оставяш хиляди усмивки -

частица важна от твоето сърце.

Сега очите не са бистри,

покриваш ги с ръце.

Нечути от никого въздишки,

нечути от никого тъги,

криеш в себе си мислите тежки,

а нещо отвътре призовава: "Спри!"

Тук остава всичко скъпо и познато -

дом, любов, опора.

Затъваш някак в плитко блато,

неусетно завладява те умора...