По пътя дълъг тръгваш,
по незнайните пътеки.
Поглед назад неволен хвърляш
и продължаваш да събираш нужните предмети.
Тук оставяш хиляди усмивки -
частица важна от твоето сърце.
Сега очите не са бистри,
покриваш ги с ръце.
Нечути от никого въздишки,
нечути от никого тъги,
криеш в себе си мислите тежки,
а нещо отвътре призовава: "Спри!"
Тук остава всичко скъпо и познато -
дом, любов, опора.
Затъваш някак в плитко блато,
неусетно завладява те умора...
© Ина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
