По пътя дълъг тръгваш,
по незнайните пътеки.
Поглед назад неволен хвърляш
и продължаваш да събираш нужните предмети.
Тук оставяш хиляди усмивки -
частица важна от твоето сърце.
Сега очите не са бистри,
покриваш ги с ръце.
Нечути от никого въздишки,
нечути от никого тъги,
криеш в себе си мислите тежки,
а нещо отвътре призовава: "Спри!"
Тук остава всичко скъпо и познато -
дом, любов, опора.
Затъваш някак в плитко блато,
неусетно завладява те умора...
© Ина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
