По пътя дълъг тръгваш,
по незнайните пътеки.
Поглед назад неволен хвърляш
и продължаваш да събираш нужните предмети.
Тук оставяш хиляди усмивки -
частица важна от твоето сърце.
Сега очите не са бистри,
покриваш ги с ръце.
Нечути от никого въздишки,
нечути от никого тъги,
криеш в себе си мислите тежки,
а нещо отвътре призовава: "Спри!"
Тук остава всичко скъпо и познато -
дом, любов, опора.
Затъваш някак в плитко блато,
неусетно завладява те умора...
© Ина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
