12 jul 2008, 17:16

Раздяла 

  Poesía » De amor
586 0 4

        Раздяла

 

 

 

 

Сега разбирам колко те обичам,

как сляпо съм вървяла във студа

на зимата душевна. Не отричам -

без надежда съм била, отчаяна, сама.

 

 

Сега усещам колко те обичам,

как всичко съм пропуснала в студа.

Тогава имала съм всичко, но не виждах -

заслепена съм била от теб и близостта.

 

 

Сега изгубвам те. Изтича от ръката

като морски пясък любовта.

Само в спомените бисери намирам,

родени в мида - перлена мечта.

 

 

Сега боли ме. Ти си тръгваш,

но се спираш пред нямата врата.

Чудиш се какво намираш -

свобода или робство в бъдещата самота.

 

 

Сега аз вече знам какво намирам -

много болка, спомени, тъга.

Сега аз вече те откривам,

когато ти прекрачи през моята врата.

© Яна Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??