Раздяла
Раздяла
Сега разбирам колко те обичам,
как сляпо съм вървяла във студа
на зимата душевна. Не отричам -
без надежда съм била, отчаяна, сама.
Сега усещам колко те обичам,
как всичко съм пропуснала в студа.
Тогава имала съм всичко, но не виждах -
заслепена съм била от теб и близостта.
Сега изгубвам те. Изтича от ръката
като морски пясък любовта.
Само в спомените бисери намирам,
родени в мида - перлена мечта.
Сега боли ме. Ти си тръгваш,
но се спираш пред нямата врата.
Чудиш се какво намираш -
свобода или робство в бъдещата самота.
Сега аз вече знам какво намирам -
много болка, спомени, тъга.
Сега аз вече те откривам,
когато ти прекрачи през моята врата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Танева Все права защищены
