12.07.2008 г., 17:16

Раздяла

725 0 4

        Раздяла

 

 

 

 

Сега разбирам колко те обичам,

как сляпо съм вървяла във студа

на зимата душевна. Не отричам -

без надежда съм била, отчаяна, сама.

 

 

Сега усещам колко те обичам,

как всичко съм пропуснала в студа.

Тогава имала съм всичко, но не виждах -

заслепена съм била от теб и близостта.

 

 

Сега изгубвам те. Изтича от ръката

като морски пясък любовта.

Само в спомените бисери намирам,

родени в мида - перлена мечта.

 

 

Сега боли ме. Ти си тръгваш,

но се спираш пред нямата врата.

Чудиш се какво намираш -

свобода или робство в бъдещата самота.

 

 

Сега аз вече знам какво намирам -

много болка, спомени, тъга.

Сега аз вече те откривам,

когато ти прекрачи през моята врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...