eva_32 (Ева Корназова)
110 774
7 jul 2009, 18:27

Раздяла 

  Poesía
1097 1 14

Подслон ли търсиш с длани отмалели?

Защото в мен внезапно притъмня...

Тъгата във очите ми доведе

обреченият дъжд от самота.

 

И в онова мълчание се люшкам -

най-тягостния миг проникновен,

когато, без докосване и думи,

частица вечност трябва да дадем.

 

Да върнем всички вещи по местата.

Душите си на две да разделим.

Тъгувайки, да заплатим цената,

че аз без теб и ти без мен ще си.

 

Но да запазим себе си потребни

и нужни на изстрадалия свят.

Във празните пространства да налеем

от чистия възторг неосъзнат

 

на всичките си мисли белочели...

На утрото надежда да дадем.

И, може би, внезапно устремени,

отново ще се срещнем някой ден...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??