Подслон ли търсиш с длани отмалели?
Защото в мен внезапно притъмня...
Тъгата във очите ми доведе
обреченият дъжд от самота.
И в онова мълчание се люшкам -
най-тягостния миг проникновен,
когато, без докосване и думи,
частица вечност трябва да дадем.
Да върнем всички вещи по местата.
Душите си на две да разделим.
Тъгувайки, да заплатим цената,
че аз без теб и ти без мен ще си. ...