22 ene 2009, 14:33

Раздяла

1K 0 6
                   Раздяла

 

Защо съдбата бе с мене тъй жестока,

защо животът с мен се подигра,
защо ти с думи черни ме нахока,
за това, знай, е виновна любовта.

Не се страхувай, ще се справя,
аз съм силен, но не мога да забравя
как превърна ме в развалина
и душата заедно със теб умря.

Аз исках животът да е песен,
да можем двама с теб да сме едно,
да може всичко да е лесно,    
да бъдем двама с теб до гроб.

А раздялата???
толкоз тежка нелогична

Изневярата!!!
Неочаквана, цинична.

Не мога аз това да ти простя,
не мога аз лъжите да забравя,
не мога пак да те обичам,
дори внимание не заслужаваш!

Затуй по-добре е да изчезнеш,
да ме оставиш аз сам да се оправя,
постигна свойта цел да ме засегнеш,
а сега махни се, за да мога да те забравя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анго Дим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • знам че са добронамерени казвам,че писането ми е хоби за сега нямам голяма изгода от това
  • хубаво е!
  • А, хубава работа... Като станеш на 70 ще ти четат. Затова сега чети сам. Докато можеш.

    Добре дошъл и от мен! И не бързай да се дразниш от съвети. Добронамерени са.
  • благодаря на всички за съветите .надявам се някой ден да мога да издам стихосбирка
  • Добре дошъл!
    Надявам се да прекараш тук приятни мигове

    А сега към точилката -
    имаш разминавания в римата.
    Имаш разминавания в ритъма.
    Имаш още(както и всички нас, които през целият си живот се учим) да четеш, пишеш и като цяло да се развиваш, докато почне да се получава, за това не се отчайвай.
    Ей, ние те бием, защото те обичаме и ти мислим доброто
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...