22.01.2009 г., 14:33

Раздяла

1K 0 6
                   Раздяла

 

Защо съдбата бе с мене тъй жестока,

защо животът с мен се подигра,
защо ти с думи черни ме нахока,
за това, знай, е виновна любовта.

Не се страхувай, ще се справя,
аз съм силен, но не мога да забравя
как превърна ме в развалина
и душата заедно със теб умря.

Аз исках животът да е песен,
да можем двама с теб да сме едно,
да може всичко да е лесно,    
да бъдем двама с теб до гроб.

А раздялата???
толкоз тежка нелогична

Изневярата!!!
Неочаквана, цинична.

Не мога аз това да ти простя,
не мога аз лъжите да забравя,
не мога пак да те обичам,
дори внимание не заслужаваш!

Затуй по-добре е да изчезнеш,
да ме оставиш аз сам да се оправя,
постигна свойта цел да ме засегнеш,
а сега махни се, за да мога да те забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анго Дим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • знам че са добронамерени казвам,че писането ми е хоби за сега нямам голяма изгода от това
  • хубаво е!
  • А, хубава работа... Като станеш на 70 ще ти четат. Затова сега чети сам. Докато можеш.

    Добре дошъл и от мен! И не бързай да се дразниш от съвети. Добронамерени са.
  • благодаря на всички за съветите .надявам се някой ден да мога да издам стихосбирка
  • Добре дошъл!
    Надявам се да прекараш тук приятни мигове

    А сега към точилката -
    имаш разминавания в римата.
    Имаш разминавания в ритъма.
    Имаш още(както и всички нас, които през целият си живот се учим) да четеш, пишеш и като цяло да се развиваш, докато почне да се получава, за това не се отчайвай.
    Ей, ние те бием, защото те обичаме и ти мислим доброто
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...