22 янв. 2009 г., 14:33

Раздяла

1K 0 6
                   Раздяла

 

Защо съдбата бе с мене тъй жестока,

защо животът с мен се подигра,
защо ти с думи черни ме нахока,
за това, знай, е виновна любовта.

Не се страхувай, ще се справя,
аз съм силен, но не мога да забравя
как превърна ме в развалина
и душата заедно със теб умря.

Аз исках животът да е песен,
да можем двама с теб да сме едно,
да може всичко да е лесно,    
да бъдем двама с теб до гроб.

А раздялата???
толкоз тежка нелогична

Изневярата!!!
Неочаквана, цинична.

Не мога аз това да ти простя,
не мога аз лъжите да забравя,
не мога пак да те обичам,
дори внимание не заслужаваш!

Затуй по-добре е да изчезнеш,
да ме оставиш аз сам да се оправя,
постигна свойта цел да ме засегнеш,
а сега махни се, за да мога да те забравя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анго Дим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • знам че са добронамерени казвам,че писането ми е хоби за сега нямам голяма изгода от това
  • хубаво е!
  • А, хубава работа... Като станеш на 70 ще ти четат. Затова сега чети сам. Докато можеш.

    Добре дошъл и от мен! И не бързай да се дразниш от съвети. Добронамерени са.
  • благодаря на всички за съветите .надявам се някой ден да мога да издам стихосбирка
  • Добре дошъл!
    Надявам се да прекараш тук приятни мигове

    А сега към точилката -
    имаш разминавания в римата.
    Имаш разминавания в ритъма.
    Имаш още(както и всички нас, които през целият си живот се учим) да четеш, пишеш и като цяло да се развиваш, докато почне да се получава, за това не се отчайвай.
    Ей, ние те бием, защото те обичаме и ти мислим доброто
    Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...