19 may 2010, 14:24

Раздяла

776 0 4

Защо, странно, гледаш ме така?
Сякаш виждаш ме за първи път.
Нали и вчера бяхме тук?
Аз и ти, от кръв и плът.

Нима искаш нещо да ми кажеш?
Не разбра ли? Винаги ще съм до теб!
Ще ми кажеш ли защо плачеш
и защо нервно крачиш ти навред?

Защо сълзите ти не спират?
Защо не чувам твоя глас?
Защо думи не изричаш?
Защо всичко свършва между нас?

А колко хубаво ни беше,
когато бяхме заедно преди,
ти до мен плътно стоеше
и преминахме през всички беди.

Любовта ли е такава?
Или просто сме различни?
Мисля, че тя е като лава,
от която изгаряме се всички.

Така всеки по своя път поема,
но изгревът е тъжен вече.
Тъгата мен превзема.
Любовта отишла е надалече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...