May 19, 2010, 2:24 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
617 0 4

Защо, странно, гледаш ме така?
Сякаш виждаш ме за първи път.
Нали и вчера бяхме тук?
Аз и ти, от кръв и плът.

Нима искаш нещо да ми кажеш?
Не разбра ли? Винаги ще съм до теб!
Ще ми кажеш ли защо плачеш
и защо нервно крачиш ти навред?

Защо сълзите ти не спират?
Защо не чувам твоя глас?
Защо думи не изричаш?
Защо всичко свършва между нас?

А колко хубаво ни беше,
когато бяхме заедно преди,
ти до мен плътно стоеше
и преминахме през всички беди.

Любовта ли е такава?
Или просто сме различни?
Мисля, че тя е като лава,
от която изгаряме се всички.

Така всеки по своя път поема,
но изгревът е тъжен вече.
Тъгата мен превзема.
Любовта отишла е надалече.

© Сашо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??