Защо, странно, гледаш ме така?
Сякаш виждаш ме за първи път.
Нали и вчера бяхме тук?
Аз и ти, от кръв и плът.
Нима искаш нещо да ми кажеш?
Не разбра ли? Винаги ще съм до теб!
Ще ми кажеш ли защо плачеш
и защо нервно крачиш ти навред?
Защо сълзите ти не спират?
Защо не чувам твоя глас?
Защо думи не изричаш?
Защо всичко свършва между нас?
А колко хубаво ни беше,
когато бяхме заедно преди,
ти до мен плътно стоеше
и преминахме през всички беди.
Любовта ли е такава?
Или просто сме различни?
Мисля, че тя е като лава,
от която изгаряме се всички.
Така всеки по своя път поема,
но изгревът е тъжен вече.
Тъгата мен превзема.
Любовта отишла е надалече.
© Сашо All rights reserved.