8 oct 2014, 12:30

Раздяла

  Poesía » Otra
1.1K 0 29

Днеска е Курбан байрама,

куфарите аз си стягам,

у дома - голяма драма,

утре във чужбина бягам!

 

Изборите вчера бяха,

пак ,,избрахме" същите.

И мечтите изгоряха,

ще зарежем къщите!

 

Знам, децата ми ще плачат,

много надалеч отивам,

мъката със мен ще влача,

със сълзи ще я поливам!

 

Вечерта, когато сядам,

горчив залък да преглъщам,

а след туй пък капнал лягам,

във съня ще ги прегръщам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ви, Кръстина, Росене, за подкрепата!
  • Много силен и докосващ сърцето елегичен стих!
    Много точно и талантливо си пресъздал
    съвременната действителност, без маска и
    без грим, такава, каквато е, неидеализирана,
    реално съществуваща действителност!
    ПОЗДРАВИ!
  • Поздрави! Горещи! Пиши, приятелю! Поезияна е емоция. Тя затова (ако я усещаш) вълнува. Не слушай този и онзи. Няма значение кой каква религия изповядва. Важното е да сме ХОРА! Май това забравихме да бъдем...
    Още веднъж поздравления!
  • Сериозна тема е това- много точно си интерпретирал реалността.
  • Истинно и болезнено! Само човеците могат да си причиняват такива злини едни на други и това е парадоксално, защото също само те могат да обичат до гроб! Поздравления за силния финал!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...