8.10.2014 г., 12:30

Раздяла

1.1K 0 29

Днеска е Курбан байрама,

куфарите аз си стягам,

у дома - голяма драма,

утре във чужбина бягам!

 

Изборите вчера бяха,

пак ,,избрахме" същите.

И мечтите изгоряха,

ще зарежем къщите!

 

Знам, децата ми ще плачат,

много надалеч отивам,

мъката със мен ще влача,

със сълзи ще я поливам!

 

Вечерта, когато сядам,

горчив залък да преглъщам,

а след туй пък капнал лягам,

във съня ще ги прегръщам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ви, Кръстина, Росене, за подкрепата!
  • Много силен и докосващ сърцето елегичен стих!
    Много точно и талантливо си пресъздал
    съвременната действителност, без маска и
    без грим, такава, каквато е, неидеализирана,
    реално съществуваща действителност!
    ПОЗДРАВИ!
  • Поздрави! Горещи! Пиши, приятелю! Поезияна е емоция. Тя затова (ако я усещаш) вълнува. Не слушай този и онзи. Няма значение кой каква религия изповядва. Важното е да сме ХОРА! Май това забравихме да бъдем...
    Още веднъж поздравления!
  • Сериозна тема е това- много точно си интерпретирал реалността.
  • Истинно и болезнено! Само човеците могат да си причиняват такива злини едни на други и това е парадоксално, защото също само те могат да обичат до гроб! Поздравления за силния финал!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....