26 feb 2006, 14:52  

Раздяла

  Poesía
1.2K 0 8

   Светът от днес като че спря да се върти,
   стрелките на часовника замряха,
   дъждът навън не спира да вали,
   но не гаси той огъня в душата.
  
   Няма вече нищо... а раздяла
   сънят сънуван вече се събуди,
   от лъжа, обида, болка, изневяра,
   събуди се сънят недосънуван.

   Остана всичко свършено наполовина,
   сърцето ще делим на две,
   светът върти се, но наполовина,
   за мен е спрял... за тебе не.

                   1998г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...