11 feb 2020, 7:14  

Раздяла

  Poesía
1.3K 3 1

Потеглям пак и губя неотменно

и теб любов, и двете ми деца,

студено е и мрачно, а отделно

снегът е победил навън дъжда.

 

Звездите малки виждам тъй червени,

във кърваво обагрени на цвят,

от болката, че пак сме разделени,

всред този необятен, страшен свят.

 

Ще чакам всеки ден да ме отмине,

ако ли не, тъй ще го прокълна,

че времето незнайно да премине,

дорде не стане време да заспя.

 

И тихо ще се сгуша на леглото,

и ще си спомня твоя аромат,

и колко дълго гледах през стъклото,

до теб унесен от дъха познат.

 

Ще чакам сънища да ме споходят,

да срещна те, да чуя ти гласа,

а две принцеси малки да ме водят,

до сутринта подали ми ръка.

 

Но тази нощ луната е високо,

а пътят черен тегли ме без свян,

все повече и повече, и по-дълбоко,

към дъното на пъклен океан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...