Потеглям пак и губя неотменно
и теб любов, и двете ми деца,
студено е и мрачно, а отделно
снегът е победил навън дъжда.
Звездите малки виждам тъй червени,
във кърваво обагрени на цвят,
от болката, че пак сме разделени,
всред този необятен, страшен свят.
Ще чакам всеки ден да ме отмине,
ако ли не, тъй ще го прокълна,
че времето незнайно да премине,
дорде не стане време да заспя. ...