22 mar 2006, 21:05

Раздяла

  Poesía
829 0 1
Не искам утрешният ден да идва
с безмилостните слънчеви лъчи
защото знам,че с утрото настъпва
краят на щастливите ни летни дни.

Аз си тръгвам,а ти оставаш тук
загледан сам в безбрежното море
и вълните с своя шепот глух
ще разбиват тихо твоето сърце.

Тръгвам си във своя град забързан
ще се повторят сивите,безцветни дни
Ала при теб остава моя дух-завързан
за твоето сурце,край сините вълни.

Красивите очи,от морето по-дълбоки
загледани стоят в безкрайна самота
твоите очи,прекрасни и дори жестоки
поглеждат ме за "сбогом"...остава празнота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...