Mar 22, 2006, 9:05 PM

Раздяла

  Poetry
830 0 1
Не искам утрешният ден да идва
с безмилостните слънчеви лъчи
защото знам,че с утрото настъпва
краят на щастливите ни летни дни.

Аз си тръгвам,а ти оставаш тук
загледан сам в безбрежното море
и вълните с своя шепот глух
ще разбиват тихо твоето сърце.

Тръгвам си във своя град забързан
ще се повторят сивите,безцветни дни
Ала при теб остава моя дух-завързан
за твоето сурце,край сините вълни.

Красивите очи,от морето по-дълбоки
загледани стоят в безкрайна самота
твоите очи,прекрасни и дори жестоки
поглеждат ме за "сбогом"...остава празнота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....