22 мар. 2006 г., 21:05

Раздяла

831 0 1
Не искам утрешният ден да идва
с безмилостните слънчеви лъчи
защото знам,че с утрото настъпва
краят на щастливите ни летни дни.

Аз си тръгвам,а ти оставаш тук
загледан сам в безбрежното море
и вълните с своя шепот глух
ще разбиват тихо твоето сърце.

Тръгвам си във своя град забързан
ще се повторят сивите,безцветни дни
Ала при теб остава моя дух-завързан
за твоето сурце,край сините вълни.

Красивите очи,от морето по-дълбоки
загледани стоят в безкрайна самота
твоите очи,прекрасни и дори жестоки
поглеждат ме за "сбогом"...остава празнота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...