13 nov 2006, 19:15

Раздяла

  Poesía
1K 0 13

                Автори   f -31 ( Креми) и Романтик ( Христо Костов)


Не ме поглеждай ти

със недоверие

недей изрича думи

от които ме боли

на първо място

си ми ти в сърцето,

а се измъкваш

със измислени лъжи.


Доверие ти имах

аз изцяло

и думи нежни само

аз мълвих

сега поставям

новото начало

дори от него

много да боли.

 

 

Сега си тръгваш,

аз сломен оставам.

Добре, върви...

и обич потърси,

но не забравяй

моята да вземеш

и нейде там по

пътя я хвърли.

 

 

Недей тъжи

знай времето минава

и нова обич пак

ще срещнеш ти,

не бях за теб

за миг не съжалявай,

сега си тръгвам

моля те прости.

 

 

Върви и знай

аз няма да ти преча,

със мен насила ти

недей бъди,

върви... и

нека си щастлива

във твоя свят,

със твоите мечти.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Страхотно е!
    Поздрав за вас!
  • Благодарим ви отново на всички!!!
    Благодаря специално на Креми, без която нямаше да се получи това!!!
    Приятен и весел ден на всички!!!
  • Всяка раздяла е тъжна...И всяко начало е трудно. И за двете се иска много сили!!! Браво на двама ви!!! Чудесни сте


  • Няма раздяла
    по пътя вървите.
    Луна помъдряла,
    над нея - звездите!

    Усмивки и поздрави от мен!
  • Това е диалога на нашето време!
    Поздрави на двама ви!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...