22 abr 2007, 12:51

"Раздяла"

  Poesía
921 0 5
На И.

Обличам се цялата в мрак... Гола бях.
Загръщам се в скъсана мрежа от страх,
усещайки всяко дихание...
И в хладната дневна на дългата нощ,
и в дългата сянка на женската мощ,
отпивах мълчание...
Издига се някъде връх. От сълзи.
От думи, спестени от обич (нали?!),
случайно поднесени.
Завъртат се в танц и мелодия -
объркано жалко подобие
на тежките вечери...
Това е от мен.  На раздяла -
приучена, мъдра, узряла -
каквато ме искаше...
Звезди по прозореца плъзгам,
към теб ги привързвам -
каквито ми липсваха!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...