Обличам се цялата в мрак... Гола бях. Загръщам се в скъсана мрежа от страх, усещайки всяко дихание... И в хладната дневна на дългата нощ, и в дългата сянка на женската мощ, отпивах мълчание... Издига се някъде връх. От сълзи. От думи, спестени от обич (нали?!), случайно поднесени. Завъртат се в танц и мелодия - объркано жалко подобие на тежките вечери... Това е от мен. На раздяла - приучена, мъдра, узряла - каквато ме искаше... Звезди по прозореца плъзгам, към теб ги привързвам - каквито ми липсваха!...
"И в хладната дневна на дългата нощ,
и в дългата сянка на женската мощ,
отпивах мълчание..."
Радвам се да те чета!
Браво момиче!
Прекрасно написан стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.