Apr 22, 2007, 12:51 PM

"Раздяла"

  Poetry
925 0 5
На И.

Обличам се цялата в мрак... Гола бях.
Загръщам се в скъсана мрежа от страх,
усещайки всяко дихание...
И в хладната дневна на дългата нощ,
и в дългата сянка на женската мощ,
отпивах мълчание...
Издига се някъде връх. От сълзи.
От думи, спестени от обич (нали?!),
случайно поднесени.
Завъртат се в танц и мелодия -
объркано жалко подобие
на тежките вечери...
Това е от мен.  На раздяла -
приучена, мъдра, узряла -
каквато ме искаше...
Звезди по прозореца плъзгам,
към теб ги привързвам -
каквито ми липсваха!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...