Apr 22, 2007, 12:51 PM

"Раздяла"

  Poetry
920 0 5
На И.

Обличам се цялата в мрак... Гола бях.
Загръщам се в скъсана мрежа от страх,
усещайки всяко дихание...
И в хладната дневна на дългата нощ,
и в дългата сянка на женската мощ,
отпивах мълчание...
Издига се някъде връх. От сълзи.
От думи, спестени от обич (нали?!),
случайно поднесени.
Завъртат се в танц и мелодия -
объркано жалко подобие
на тежките вечери...
Това е от мен.  На раздяла -
приучена, мъдра, узряла -
каквато ме искаше...
Звезди по прозореца плъзгам,
към теб ги привързвам -
каквито ми липсваха!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...