13 may 2007, 16:05

раздялата е нашата Голгота

  Poesía
1.1K 0 2
Един следобед
вгледал се далече
в таз синя необятна шир
разбирам колко пуст съм вече
изгубил свой душевен мир

а вътре нещо силно ме терзае
сърце
горчиво ме боли
на сън дори не мога да ридая
а в него неусетно идваш ти
отварят се очите уморени
поглеждам празното легло
и болката събужда се в мене
на сън ли
всичко е било
на сън ли си живеем ний живота
в каютата
на вахта
ден след ден
раздялата е нашата голгота
пристанището утрешния ден

на сън минава ни живота
моряшки ден
окъпан в пот
а винтът се върти в посока
обратна на моряшкия живот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Констант Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...