13 may 2007, 16:05

раздялата е нашата Голгота 

  Poesía
871 0 2
Един следобед
вгледал се далече
в таз синя необятна шир
разбирам колко пуст съм вече
изгубил свой душевен мир

а вътре нещо силно ме терзае
сърце
горчиво ме боли
на сън дори не мога да ридая
а в него неусетно идваш ти
отварят се очите уморени
поглеждам празното легло
и болката събужда се в мене
на сън ли
всичко е било
на сън ли си живеем ний живота
в каютата
на вахта
ден след ден
раздялата е нашата голгота
пристанището утрешния ден

на сън минава ни живота
моряшки ден
окъпан в пот
а винтът се върти в посока
обратна на моряшкия живот

© Констант Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??