May 13, 2007, 4:05 PM

раздялата е нашата Голгота

  Poetry
1.1K 0 2
Един следобед
вгледал се далече
в таз синя необятна шир
разбирам колко пуст съм вече
изгубил свой душевен мир

а вътре нещо силно ме терзае
сърце
горчиво ме боли
на сън дори не мога да ридая
а в него неусетно идваш ти
отварят се очите уморени
поглеждам празното легло
и болката събужда се в мене
на сън ли
всичко е било
на сън ли си живеем ний живота
в каютата
на вахта
ден след ден
раздялата е нашата голгота
пристанището утрешния ден

на сън минава ни живота
моряшки ден
окъпан в пот
а винтът се върти в посока
обратна на моряшкия живот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...