раздялата е нашата Голгота
Един следобед
вгледал се далече
в таз синя необятна шир
разбирам колко пуст съм вече
изгубил свой душевен мир
а вътре нещо силно ме терзае
сърце
горчиво ме боли
на сън дори не мога да ридая
а в него неусетно идваш ти
отварят се очите уморени
поглеждам празното легло
и болката събужда се в мене
на сън ли
всичко е било
на сън ли си живеем ний живота
в каютата
на вахта
ден след ден
раздялата е нашата голгота
пристанището утрешния ден
на сън минава ни живота
моряшки ден
окъпан в пот
а винтът се върти в посока
обратна на моряшкия живот
вгледал се далече
в таз синя необятна шир
разбирам колко пуст съм вече
изгубил свой душевен мир
а вътре нещо силно ме терзае
сърце
горчиво ме боли
на сън дори не мога да ридая
а в него неусетно идваш ти
отварят се очите уморени
поглеждам празното легло
и болката събужда се в мене
на сън ли
всичко е било
на сън ли си живеем ний живота
в каютата
на вахта
ден след ден
раздялата е нашата голгота
пристанището утрешния ден
на сън минава ни живота
моряшки ден
окъпан в пот
а винтът се върти в посока
обратна на моряшкия живот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Всички права запазени
