Казахме си ний "край, всичко свърши",
но "сбогом" да кажат си сърцата ни не могат.
Виждам погледа ти, изпълнен с копнеж
до мен да се приближиш, да ме прегърнеш,
както преди с любов да ме целунеш.
Знам, раздялата е трудна и жестока,
да се примири с нея никой не желае
и точка не може на историята да постави.
И отново пак погледите ни ще се засичат
и усмивки нежни ще разменяме си плахо,
а после глави ще отвръщаме с мъка,
че болката без друго е голяма,
нужно ли е сол да слагаме в раната люта?!
Не се измъчвай, аз също няма да го правя,
нека и двамата всичко да забравим,
миналото с черна пелена да забулим.
И само нявга малък лъч светлинен
ще струи от твоя в моя поглед,
ще си спомним с носталгия за него време,
когато делихме целувки, прегръдки, усмивки,
а може би и истински щастливи бяхме...

3 октомври 1999 година