12 мая 2005 г., 17:49

Раздялата е трудна и жестока

1.4K 0 0
Казахме си ний "край, всичко свърши",
но "сбогом" да кажат си сърцата ни не могат.
Виждам погледа ти, изпълнен с копнеж
до мен да се приближиш, да ме прегърнеш,
както преди с любов да ме целунеш.
Знам, раздялата е трудна и жестока,
да се примири с нея никой не желае
и точка не може на историята да постави.
И отново пак погледите ни ще се засичат
и усмивки нежни ще разменяме си плахо,
а после глави ще отвръщаме с мъка,
че болката без друго е голяма,
нужно ли е сол да слагаме в раната люта?!
Не се измъчвай, аз също няма да го правя,
нека и двамата всичко да забравим,
миналото с черна пелена да забулим.
И само нявга малък лъч светлинен
ще струи от твоя в моя поглед,
ще си спомним с носталгия за него време,
когато делихме целувки, прегръдки, усмивки,
а може би и истински щастливи бяхме...

3 октомври 1999 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....