Увяхна вече розата червена,
която с много обич ти ми подари.
С ласките си галехте ме двама...
сега и цветето за теб скърби.
За спомен исках да си ги запазя -
листчета, с остатък топлина.
За нощите горещи да ми спомнят...
и те ми носят болка и тъга.
Заминах! Отпътувах надалече
и в скръб се давят моите очи.
За тебе жадна съм, за твойте устни,
а спомените парят... и горчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse