Раздялата не би изхвърлила ключа
Увяхна вече розата червена,
която с много обич ти ми подари.
С ласките си галехте ме двама...
сега и цветето за теб скърби.
За спомен исках да си ги запазя -
листчета, с остатък топлина.
За нощите горещи да ми спомнят...
и те ми носят болка и тъга.
Заминах! Отпътувах надалече
и в скръб се давят моите очи.
За тебе жадна съм, за твойте устни,
а спомените парят... и горчи.
След болката оставям си надежда.
Раздялата не би изхвърлила ключа.
Открехната ще е... към мен вратата,
в сърцето си ще пазя любовта.
Мълча пред мигове, от двама обладани -
от обичта родихме прелестна зора.
Иззад прозореца щом слънцето застане,
по цветната дъга ще ти изпратя обичта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
