29 ago 2009, 12:21  

Разговаряхме с теб най-спокойно

  Poesía » Otra
634 0 3

Заключих!
Успях!
След 20 години
разтворени портища
и прозорци, пропяващи
тихо във мрака!
След 20 години
гостоприемно приканване
на наркомани
и скитници!
След 20-годишна
гонитба на влакове!

А почти бях научила
номерата,
с които да трогна кондуктора
да не вика ченгетата!

Няма смисъл!
Не дърпайте вече
с досада пердетата!

Аз оставам.
Примирена?
Не!
Абсолютно спокойна!

Любовта ми
е спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...