29 авг. 2009 г., 12:21  

Разговаряхме с теб най-спокойно

632 0 3

Заключих!
Успях!
След 20 години
разтворени портища
и прозорци, пропяващи
тихо във мрака!
След 20 години
гостоприемно приканване
на наркомани
и скитници!
След 20-годишна
гонитба на влакове!

А почти бях научила
номерата,
с които да трогна кондуктора
да не вика ченгетата!

Няма смисъл!
Не дърпайте вече
с досада пердетата!

Аз оставам.
Примирена?
Не!
Абсолютно спокойна!

Любовта ми
е спомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...