29.08.2009 г., 12:21  

Разговаряхме с теб най-спокойно

629 0 3

Заключих!
Успях!
След 20 години
разтворени портища
и прозорци, пропяващи
тихо във мрака!
След 20 години
гостоприемно приканване
на наркомани
и скитници!
След 20-годишна
гонитба на влакове!

А почти бях научила
номерата,
с които да трогна кондуктора
да не вика ченгетата!

Няма смисъл!
Не дърпайте вече
с досада пердетата!

Аз оставам.
Примирена?
Не!
Абсолютно спокойна!

Любовта ми
е спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...