Със болка и във тихо отчаяние
се чудя как да разговарям с теб.
Как да спечеля твоето внимание,
за да обсъдим пътя ни напред.

Поспри за малко и ме виж с душата си,
тъй както аз те виждам всеки миг.
За кратко само пак подръж в ръката си
сърцето ми, създало този стих.

Обичам те, подавам ти ръцете си.
Хвани ги здраво, усети страстта.
И погледни ме, а не крий лицето си,
не може да е срамна любовта.

Гласът ми е беззвучен, а пък думите
безсмислено е пак да се редят.
Добре, да помълчим с ръка на струните
от спомени забравени назад.

И потърси ме след това в мечтите си,
и представи си ме, какъвто бях,
и нека пак да преплетем съдбите си,
и продължим напред със смях, без страх.

Ела до мен, разсмей ме със очите си.
Недей да казваш дума за това.
Аз ще усетя всичко със сърцето си,
ако е още в твоята ръка.