15 февр. 2020 г., 18:42  

Разговор 

  Поэзия
5.0 (2)
1397 2 0
Със болка и във тихо отчаяние
се чудя как да разговарям с теб.
Как да спечеля твоето внимание,
за да обсъдим пътя ни напред.
Поспри за малко и ме виж с душата си,
тъй както аз те виждам всеки миг.
За кратко само пак подръж в ръката си
сърцето ми, създало този стих.
Обичам те, подавам ти ръцете си.
Хвани ги здраво, усети страстта.
И погледни ме, а не крий лицето си,
не може да е срамна любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Èдин Гравън Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »