Сънувах сън. Присъни ми се тя
красива, готина с коса в ръката.
Погледна ме: да пием по една!
А ти вземи, та нарежи салата!
Нарязах два домата и налях.
Тя вдигна чашата, наздраве каза,
Аз да и откажа не посмях!
Към мен посочи с пръст и ме показа:
сега за тебе тук не съм дошла,
Наминах да ударим по ракия.
Рано е за твоята душа!
Да поживее още остави я!
Порадвай се на този грешен свят,
а за отвъд когато дойде време
недей да мислиш! Просто си валат!
Тогава твоята душа ще взема!
Сега налей да пием за това
което е отминало далече!
От живота част е и смъртта,
за това се радвай днес, човече!
Виждаш ме-красива съм, нали?
Аз живея между двата свята
но от мен недей се ти плаши!
Понякога лекувам и душата
и търсят ме защото ги боли!
Лекувам ги със вечност във безкрая.
Сега налей ми и не се плаши!
Помни! Със мен ще дойдеш ти накрая!
17.05.2020 г.
18ч.27м.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados