14 ene 2011, 15:06

Разговор с починалия съпруг

  Poesía » Otra
523 0 1

РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ

 

За нежна и сърдечна обич аз съм жадна

и за най-простичка човешка топлота.

Додея ми борба с живота безпощадна

и тази страшна, смазваща ме самота.

 

Силна, гореща обич двамата ни свързва,

но ти на път защо остави ме сама?

Тя към теб тъй здраво ме обвързва!

Не те виня. Ти нямаш никаква вина.

 

Но разбери, тъй трудно вече се живее,

когато птицата е без другар, крило.

Понякога човек желае да се смее,

а не да мисли само  за което е било.

 

Което нивга вече няма да се върне,

отминало е то в историята веч.

А тъй желая някой свой да ме прегърне

и огън да разпали със любовна реч.

 

Не можем да сме вече двама с тебе.

Много е различна нашата съдба.

Другар да си намеря искам като мене,

или при теб да дойда аз във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...