РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ

За нежна и сърдечна обич аз съм жадна

и за най-простичка човешка топлота.

Додея ми борба с живота безпощадна

и тази страшна, смазваща ме самота.

Силна, гореща обич двамата ни свързва,

но ти на път защо остави ме сама?

Тя към теб тъй здраво ме обвързва!

Не те виня. Ти нямаш никаква вина.

Но разбери, тъй трудно вече се живее,

когато птицата е без другар, крило.

Понякога човек желае да се смее,

а не да мисли само  за което е било.

Което нивга вече няма да се върне,

отминало е то в историята веч.

А тъй желая някой свой да ме прегърне

и огън да разпали със любовна реч.

Не можем да сме вече двама с тебе.

Много е различна нашата съдба.

Другар да си намеря искам като мене,

или при теб да дойда аз във вечността.