14 янв. 2011 г., 15:06

Разговор с починалия съпруг

525 0 1

РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ

 

За нежна и сърдечна обич аз съм жадна

и за най-простичка човешка топлота.

Додея ми борба с живота безпощадна

и тази страшна, смазваща ме самота.

 

Силна, гореща обич двамата ни свързва,

но ти на път защо остави ме сама?

Тя към теб тъй здраво ме обвързва!

Не те виня. Ти нямаш никаква вина.

 

Но разбери, тъй трудно вече се живее,

когато птицата е без другар, крило.

Понякога човек желае да се смее,

а не да мисли само  за което е било.

 

Което нивга вече няма да се върне,

отминало е то в историята веч.

А тъй желая някой свой да ме прегърне

и огън да разпали със любовна реч.

 

Не можем да сме вече двама с тебе.

Много е различна нашата съдба.

Другар да си намеря искам като мене,

или при теб да дойда аз във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...