Когато уморена спреш
и истината разбереш: -
живяла си, недоживяла,
пътечката ти тук е спряла,
до този час, до този миг,
в сърцето ти ще гръмне вик.
В душата огън ще гори
и ще боли, и ще боли.
Страхът в устата ще горчи.
Не се срамувай, поплачи!
Събери последни сили,
на всички усмихни се мило!
Преди навеки да заспиш,
усмихната да се простиш.
В спомените свои се върни,
там се нижат светли дни.
Преди да те обгърне студ,
ти освети ги с твоя труд.
Не чакай мрак да те обвий,
нектар от чиста обич пий,
сълзите детски преглътни,
ръце любими нежно целуни!
Аз знам, сърцето ще гори,
но ако можеш – говори!
Прости неволните им грешки
и слабостите им човешки!
Дори на себе си прости!
За прошка помоли и ти!
Преди очите да изгаснат,
не ги притваряй безучастно.
Прости се и с простора бляскав,
и със живота – груб и ласкав.
Иди си, както си живяла,
с усмивка слънчева огряла!
© Генка Богданова Todos los derechos reservados